Відео

Великолепно 🔔🔔🔔👍

БЪЛГАРИЯ❤❤❤❤❤❤❤❤❤

Харесва ми тази песен ❤

Браво

Bravo badijiva zdrava ivseta dani radva6 ❤

Ζήτω ο Βάρδας ο Γύπαρης ο Ρεμπελος

Според статистиката на гръцкото правителство между 1922 и 1925 г. точно 638 253 гръцки бежанци от Мала Азия са били заселени в 51% от територията на Егейска Македония, която Гърция е анексирала от България 10 години по-рано (Букурещкия договор-1913). Тези гърци изведнъж станаха 50% от население. Седемдесет години по-късно (и все още броят) гръцкото правителство твърди, че тези гърци са единствените истински македонци. А „истинските македонци“ от Мала Азия не са българоговорящи, или както гърците наричат българите „славофони“ Македонските гърци (на гръцки: Μακεδόνες Έλληνες) се наричат гърците, населяващи областта Македония. Според гръцката историография древните македонци са били гърци, а техни наследници са днешните гърци в региона - като според официалните гръцки исторически и политически среди връзката на региона с елинизма е непрекъсната от 3000 години Традиционно от XIX век гръцката общественост разглежда Македония като чисто гръцка област, въпреки че гърци в региона няма или са малцинство. До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, След завладяването на Егейска Македония от Гърция в 1913 година, цялото население е обявено за гръцко по националност, а хората, които не говорят гръцки се представят като езиково малцинство, а не национално.[3] От гръцка страна се опитват да обяснят странния феномен един грък да има за майчин език български, какъвто имат много хора в Егейска Македония и изработват специалния термин „българофони“, който след това е заменен със „славофони“, за да се избегне пряката препратка към българите и да се улесни асимилацията. С термина „българофони“ се означават не само гърчеещите се българи (наричани в България с термина гъркомани), но и всички, които са останали в лоното на Цариградската патриаршия.[4] Успоредно се прилага същият метод и към другите малцинства - всички православни се представят като гърци, като в зависимост от майчиния им език са наричани българофони, алванофони, туркофони, влахофони и т.н. След Първата световна война обаче тези гръцки теории са подложени на атаки от България и Югославия. Те защитават тезите, че тези славофони в Егейска Македония са съответно според тезите им българи или сърби. Гърция използва противоречията между двете страни, за да не даде признание за никакво национално малцинство. След Втората световна война Гърция неофициално признава българския характер на Егейска Македония. Така например организацията в Егейска Македония НОФ е определяна като българска организация. През март 1947 година гръцкият вестник „Катимерини“ пише за българското малцинство в Егейска Македония: „ Какво търсят тези престъпници в Гръцка Македония? Те не са гърци, те не са и югославяни. Те са българи и само българи...“

Страхотно испалнение

Браво

Пффф! Най-сетне си изплакнах ушите с нещо хубаво. Благодаря!!!

Светла им памет! Поклон !🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉

✌🏼Да Живее България 🇧🇬 Долу руското владичество!

С тази хубава Странджанска гайда пожелавам весели празници

От коя година е и кой я изпълнява ?

Като военен на мисия винаги си пускам тази песен да ми напомня за България

Много хувавапесен ❤

Това не е музика а проповед на българския народ минал през ада. Единствено СТРАНДЖЕНСКАТА музика е таз която ще си остане най българска

Вие сте гордос на село Зидарово гордеем се със теп скпа Ваня поздрави От зидарово

Люди на них жалуются, все обсирают и орут как резанные.

Колкото пъти слушам тази песен,❤ ми се натъжава,а очите ми се насълзяват! Поклон,и Светла и Памет!💖💖💖

Евала даси жив и здрав

8.Последният термин, за който положих усилия е самото наименование на населеното място под самата съществуваща и до днес кула - Блаца. Името е изключително разпространено в западната част на Балканския полуостров. Населени места с това име има в Гърция(Българска и Влашка Блаца), Албания две села, Сърбия едно село и един манастир на остров Брач в Хърватия с това име(ПУСТИНЯ БЛАЦА) и първоначалното ми мнение бе, че етимологията на думата е свързана с влашкия език и означава блато, заблатено място. Австроунгарските, османотурските и съветските топографски карти обаче изписват това населено място с П(латинско P) и се пише като Плаца, Пулача, Плака. Изхождайки от това и търсейки аналогии с гръцкия език и попаднах на място в Атина, което е в центъра на града под Акропола с името ПЛАКА. Значението на този термин може да се обясни с плоча,плоскост, заравненост, в повечето случаи в близост до хълм, височина. Една друга теория на един гръцки учен,че думата идва от албанската ПЛЯК(стара,старец,старица оттам стара Атина) не обяснява останалите наименования на Балканите. Всички места с името Блаца, които огледах с GOOGLE EARHT, отговарят на това - заравнено място в близост до височина. Много е вероятно, без да имам научни аргументи, думата от гръцки да е преминала в аромънски и така да е достигнала до другите народи и техните езици. Още един аргумент са местностите, които остават с това име в близост до Блаца на река Резвая.Местности с името Плаката и днес се срещат край Бродилово, Царево, Приморско и др. Членуването доста напомня на промененото име на местността Потамя край Синеморец, което е трансформирано в българското Бутамята. Така или иначе предложената теория е само част от всички, които са се „упражнявали” по темата. Всъщност всеки има право на мнение и се радвам, ако сте останали с мен до края!

7.Друг интересен термин от житието е т.н. местност Пазова,Бозова, Пезува. Моето тълкувание на тази дума се основава на нейния корен(паз, пез). Интересно е, че тя е много стара и присъства както гръцкия, така и в славянските езици. Пазова в славянските езици означава вдлъбнатина(пазва), но също така улей. Има населени места, които са съхранили този корен. Градове в Сърбия, Стара и Нова Пазова, Пасау , който град на чешки се произнася Пасов. Интерес буди и гръцкото название Пезул(вдлъбнатина или издатина в/на стената, която се използва за сядане(пейка, седалка). Тази дума се свързва и с пролом на река, където има подходящи скатове за изграждане на крайречни килии. Именно в района на изчезналото село Пиргопуло река Резовска излиза от пролом и започва да губи планинския си характер. Нещо интересно, на хълма източно от селото се е намирал селския храм(а най-вероятно и кулата дала името на поселението), а не долу в селото. За съжаление този район днес е невъзможен за посещение, още повече за археологически разкопки.

6.Тук е време да направя собствената връзка, която намирам в едно от житията пряко свързани с Парорийската обител, това на Григорий Синаит.В него е отредено голяма внимание на сблъсъка му в пустошта със старейшината Амирали, по написаното в религиозното четиво - също монах. В „Народни приказки на цинцарски” обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 , думата „Амирали” е равнозначна на цар, владетел,старейшина, а коренът и е свързан с персийското ”предводител на войската, по морскому адмирал”. За мен влиянието на латинския, романския е само на повърхностно ниво, но е важно от гледна точка на процесите, които се развиват през 13 -14 век със силното влияние на Латинската империя и градовете -държави от Апенинския полуостров(най-вече Генуа и Венеция), които имат дори власт в крайморските райони. Останалите понятия свързани с парорийската света обител също будят интерес. На първо място Месомилската пещера, спомената еднократно в житието на Синаит . Ако приемем, че района на село Блаца отговаря по външни белези на мястото на светата обител, само един обект в близост от 5 до 10 километра отговаря на описанието. Това е пещерата „Махарата”. Названието е турско и буквално означава пещера(същото е и с Магурата). Днес обектът е на българска теририя, но достигането до него е много ограничен, тъй като се намира между новата гранична ограда и река Резвая(границата). Това е едната пещера, която споменава свидетелят от Пиргопуло(нямала е свещен нестинарски статус(капище)в в началото на 20 век), днес е свободно проходима до около 300 метра(другата пещера тип комин е на турска територия).Няма останали следи от видима човешка дейност, но и няма категоричност дали една от лаврите на Парория се е намирало в или около пещерата.

5.В района няма друг обект, който така да отговаря на написаното през Средновековието или съвременността за манастира и отбранителната му кула както точно това място. Нужно е да се обърнем върху писмените сведения за населението по тези земи и наименованията на местностите,които са записани в средновековната литература. Интересно е, че районът е изключително изолиран. В изследването на Мирена Славова ”Езикови бележки върху носията на нестинарите” от Софийския университет се изтъква именно това, като тя се позовава на на Михаил Арнаудов, Петко Славейков(който първи прави популярни нестинарите с посещението си в село Маджура, което е между Пиргопуло и Блаца по поречието на Резвая) и Атанасиос Хурмузиадис. Техните изследвания категорично посочват населените места,които практикуват нестинарството, 18 на брой и че тези села - българоговорящи и гръцкоговорящи, са част от така наречената сляпа провинция или кьор кааза(задънена околия). Авторката позоваваща се на изследователите е категорична , че „разсадник” на нестинарството са 2 гръцки села- Бродилово и Кости. Изтъква се особеността на говорения език и това, че тези села не влизат в „сношение” с гръцките градчета по морето. Всъщност гръцкото население на крайморските градчета е изселено масово в Константинопол от султан Мехмед II, когато той превзема града през 1453 година, а „новото” население идва по-късно от Мала Азия. Оказва се, че цялата етимология на дрехите свързани с празника на нестинарите няма гръцки корен,а латински,романски. Българските села не коментираме, те са рупски, населението им идва по-късно в района и те както се пише в изследването са „подчинени” според нестинарската традиция на гореспоменатите две населени места.

4. Така, без да се правят генерални заключения мястото отговаря на източните предели на Странджа планина, които и днес са гористи, труднопроходими, рядко населени, но елементите за намирането изглеждат недостатъчни на пръв поглед. В търсенето на някакви ориентири ми попадна книгата на нашия изтъкнат възрожденец Неофит Рилски „Описание на Рилската света обител”(1879). В нея авторът при описанието на Рилския манастир и Хрельовата кула, прави аналогии с отбранителните манастирски кули в Света гора,които са подобни на тази в обитаваната от него обител и подчертава, че пиргът на исихасткия манастир в Парория още стои „доволно здрав”. Познавайки района на Българска Странджа категорично може да се твърди, че такава твърдина няма и не е описвана в следосвобожденския период, като тук включваме и територията присъединена през 1913 година от северния рид Босна до Резовска река. Насочвайки се към турска територия един обект привлича вниманието и това е граничната територия южно от Резвая(Резовска река) до село Шишлиоба в близост до Инеада. До 1913 година населеното място се е наричало Блаца, било е българско село във Василикоска кааза(Василико, дн. Царево), а по- късно в него има заселени преселници от различни краища на европейската част на Османската империя, които са го наричали Плача, Пулача, преди то да е променено преди около 60 години на Шишлиоба(букв. бълг. Мъгленик). Селото е само на 200 метра от реката, а южно от него по пътя за Инеада се намира висок хълм, за който не е запазено българското название, но турското до преди половин столетие е било Шейтан кале(бг.Дяволска крепост). На него е запазено отбранително съоръжение, което не е разгърната крепост, а само стражева кула. Градежът по начина на строителство е късносредновековен. Пиргът е в близост до населеното място и реката и в момента е туристическа атракция за района т.н.sislioba kalesi.

3.Така те попадат в село Визица, Малкотърновско и се срещат с родения в Пиргопуло през 1904 година, Недялко Стоянов. Той им разказва за местностите и параклисите около селото, за две пещери, от които в една са се гледали овце , а другата е пропадна, тип комин. Любопитното в неговите думи е , че населението е ходило на риболов в голямо крайморско езеро до Инеада, на 20 километра от Пиргопуло(Историята на една история:Експедициите за търсене на Парория 1984-1985, Милен Николов). Така възникна въпросът за етимологията на думата Пиргопуло. Буквално в превод това словосъчетание означава малка кула, куличката. За наличието на пирг или останки от кула свидетелят не споменава. Тогава възниква и въпросът - коя е голямата кула. Така стигаме до обобщеното изследване на професор Йордан Андреев от Великотърновския университет, който има статия за търсенето на Парорийския манастир. В нея категорично се стига до заключението, че обителта трябва да се търси на юг от днешната българо-турска граница. Подчертават се и три географски особености на терена до манастира: кулата , която доминира във височината над обителта, сградите на манастира, които са между кулата и близко преминаващата пълноводна река като трети компонент. Професорът извлича сведения от средновековни хроники и от три жития на Григорий Синаит, Теодосий Търновски и Ромил Видински. И трите произведения подчертават важната роля на цар Иван Александър за укрепването на обителта, когато той откликва на молбата на Теодосий Търновски да помогне за въздигането на манастира на исихастите. Владетелят дава средствата за отбранителна кула(пирг, стълб), подарява значителен брой добитък и не на последно място дарява голямо рибно езеро.Освен това изследването подчертава важни подробности, че мястото е уединено, няма близки големи центрове или важни пътища,както и че е гъсто залесено.(Средновековната Парория и манастирът на Григорий Синаит - въпроси на локализацията, Йордан Андреев).

2. Първоначално въпросите ми бяха свързани само с изчезналото село Пиргопуло. Сведенията за него в интернет са доста оскъдни. Селището престава да съществува през 1913 поради факта, че цялото българско население от Източна Тракия е прокудено през септември с.г., след подписването на Цариградския мирен договор(16.091913г) между Царство България и Османската империя. Рабира се, това село е свързано с революционните борби в Македония и Одринско от края на XIX и началото на XX век. Много любопитни сведения за населението и обичаите му свързани с нестинарството дава Христо Силянов в книгата „Спомени от Странджа”. Жителите му се занимават изключително с дърводобив и производство на дървени въглища, които се транспортират до Ахтопол и Инеада, а после до имперската столица. То силно пострадва след въстанието. В гореспоменатата местност Узунбуджак са убити 130 души от населеното място,когато са се криели в гъстите гори(„Освободителните борби на Македония” том II, Христо Силянов). През 1913 година оцелелите след кланетата са принудени да се преселят в българска територия,тъй като селото се пада на самата граница от турска страна на реката. Чрез едно друго сведение за Пиргопуло вниманието ми бе привлечено и по втората тематика за исихастите. През 1984-1985 година историци от Великотърновския университет на терен в Странджа, Сакар и Дервентските възвишения правят проучвания за намиране на останки от Парорийския манастир на Григорий Синаит.

1.През 2023 година имах щастието да осъществя посещение в един от най-потайните български резервати в Странджа - „Лопушна”(Узунбуджак). Естеството на интереса ми бе провокирано от една грешка. Тази, че моят прадядо има корени от едно изчезнало странджанско нестинарско село, което остава на самата граница в турска територия през 1913 година - Пиргопуло и че в последствие неговите родители са се установили в Скопо(дн.Юскюп, Турция, Странджа).Оказвайки се в тази особена българска земя между новата ограда и граничната река(Резовска), човек започва да търси повече отговори на новопоявилите се въпроси, а любопитството ми се засили от невъзможността, била тя и любезно обоснована, да посетя резервата отново със семейството си. На първо място кои и какви са точно нестинарите, откъде точно се появяват техните обичаи, как са се зародили и как са се съхранили. Покрай целия този интерес вниманието ми бе привлечено и от дългогодишните търсения на Парорийската света обител на Григорий Синаит, чието учение и гледище са много важни в историята на българската държава и православната религия през XIV век.

Страхотно

Никой не е в състояние да го изпълни както "Найден Киров"-ци❤❤

Българско.

Ей 3 ти мартенски мартьошки .....вън от България .....

Здравейте, от кой филм е откъсът? Благодаря

Прекрасна Македонска песна

ЗАЩО СА АТАКУВАЛИ ШИПКА ТУРЦИТЕ ПРОСТО СА СИ ПРАВИЛИ МАЙТАП С ТЕЗИ ГОРИ ДА ГИ ВИДЯТ ДО КЪДЕ ЩЕ И СТИГНЕ АКЪЛА НЕ СА СА ИСКАЛИ ДА ГИ ПРЕВЗЕМАТ ИНАЧЕ СА ЩЕЛИ ДА ГИ ПОМЕТАТ КАТО ТУРНАДО ВСИЧКО ПИСАНО Е ЕДНА ИЛЮЗИЯ ПИСАНА ОТ НЯКОЙ СЕЛЯНИНИ ДРУГИТЕ ГО ВЪЗПРИЕМАТ КАТО ВЯРНО БЕЗ ДА РЕЗСЪЖДАВАТ

една от грешките на възпитаника на Сорбоната Соломон Леви Явиш паша е даването на 3 дни за разграбване на аскера ! вместо да преследва победения Преден отряд и да не позволи превгрупиране и заемане на добри, що годе укрепени позиции на Шипка !

Ако не им помагаше цяла Европа никога нямаше да спечелят тази война и също ако не беше втори фронт за турската Османска империя!!!

Магаааан

Не е това мястото. Скафида не е Факийска река. Скафида е свързвала езерото с морето и мостът е бил там, където днес е моста на Пода.

Защото обичат шипков мармалад! Но немаха късмет.

Крсива песен и красиво изпълнение, можеш да я слушаш без да ти омръзне.

България има с какво да се гордее, с песните създадени от народа и изпълнени от сърце и душа!

Този Сюлейман всъщност е Соломон Леви Авиш - представител на най-омразното племе на Планетата !

О Боже 💔

Браво на децата и на ръководителите на тези малки играчи ,

супер

Богат е бил ?

Поклон от Горна Оряховица, родният град на 5-ма Генерали Герои от Воините за Национално Обединение!

Поздрави от Горна Оряховица, родният град на 5-ма Генерали Герои от Воините за Национално Обединение!